Оборотен капитал

loading...

Функциониращия капитал трябва да бъде разграничен на основата на белега продължителност на кръгооборота, респективно на възвръщането или възпроизводството му. По този белег икономическата наука е разграничила капитала на основен и оборотен капитал.

Оборотният капитал губи напълно потребителната си стойност и изцяло пренася своята стойност върху стойността на готовия продукт само в рамките на един кръгооборот или практически за период по-малко от една година. Много често в теорията и практиката оборотния капитал се отъждествява с краткотрайните активи. Краткотрайните активи са необходимо условие за осъществяването на всеки производствен процес, тъй като от една страна обхващат разнообразните предмети на труда, а от друга страна паричните ресурси за финансиране на текущата производствена дейност.

Оборотният капитал на фирмата е съвкупност от стойността на КА, които обхващат:

стойността на материалните запаси.

материали – отнасят се всички основни суровини и материали, които формират веществения състав на продукцията, в т.ч. полуфабрикати, горива, резервни части за ремонт, инструменти и др.

незавършено производство – представляват различни елементи на произвежданата продукция, които или са в процес на обработка по работните места или изчакват по-нататъшната си обработка в междинни складове между отделните работни места.

Продукция, стоки и амбалаж. Готова продукция е тази, която е произведена и готова за непосредствено потребление.

Млади животни за угояване

вземания на фирмата.

вземания по продажби – формират се от стойността на продадените, но все още неизплатени стоки и услуги.

Вземания, свързани с участия – дължимите суми на фирмата, полагащи му се на основание дялово участие в други предприятия.

Вземания по липси и начети – величината им зависи от финансовата дисциплина и лоялността на материално-отговорните лица към фирмата.

Съдебни и присъдени вземания – те произтичат от неизпълнение на договорни задължения на неговите партньори, неустойки и др.

Други вземания.

финансови средства.

парични средства в левове.

Парични средства във валута

Движими ценности

разходи за бъдещи периоди – това са извършени разходи, които ще се включат в себестойността през следващите периоди. Те биват:

редовни (месечни) – например плащане на наем.

Променливи – те са свързани с обема на продажбите.

Редовни, но редки (например тримесечни вноски по краткосрочни заеми).

Съществено е да се знае кои са източниците на финансови средства, ангажирани в посочените по-горе КА. Те са два основни:

част от трайно инвестирания във фирмата капитал под формата на: собствен капитал и дългосрочни заеми.

Краткосрочни задължения на фирмата под формата на: краткосрочни банкови заеми и задължения на фирмата към доставчици, персонала, бюджета, ДОО и други.

В зависимост от това за сметка на кой или на кои източници е осигурен оборотния капитал, той се разграничава на бруто-оборотен капитал и нето-оборотен капитал. НОК (нето-оборотен капитал) = КА ( за краткотрайни активи) – КЗ ( за краткосрочната задлъжнялост).

НОК е тази част от общия оборотен капитал, която има за източник или е покрита за сметка на трайно инвестирания капитал.

Когато става въпрос за оборотен капитал се има предвид брутната величина. Тя се получава: БОК (бруто-оборотен капитал) = НОК + КЗ.

Използва се още и понятията:

работен капитал или работещия капитал се свързва с текущите активи и много често се използват като синоними.

Нетен работен капитал – той е разликата между стойността на текущите активи и текущите задължения или пасиви.

Обращаемост на оборотния капитал и показатели за нейното измерване.

Отделните елементи на КА имат различна възможност от гл.т. на скоростта, с която се осъществява кръгооборота на оборотните средства на предприятието по формулата за движението на капитала (П – С – П). Затова съществува система от показатели за оценка на обращаемостта на активите като цяло и показатели за обращаемостта и ефективното използване на отделни структурни елементи на КА. Към обобщаващите показатели отнасяме:

Коефициент на обращаемост (Ко) за даден отчетен период. Той изразява сумата от продажбите (по производствена себестойност) през определен период от време (година) – П, спрямо величината на оборотния капитал, установен като средна наличност на КА. Ко = П / КА .

Коефициент на натовареност (на използване) на оборотния капитал. Той характеризира величината на КА, използвани за производството и реализацията на всеки 100 лв. продукция. Той се определя като реципрочна стойност на коефициента на обращаемост.  Кн = КА / П  .

Продължителност на кръгооборота на оборотния капитал в дни (Кд) – изразява продължителността на кръгооборота на оборотния капитал в дни през съответния период (Дп).  Кд = КА х Дп / П  .

Тези показатели се изчисляват лесно. Обемът на реализирана продукция се установява по счетоводен път. По-сложно е определянето величината на оборотния капитал в лицето на КА. Те се изчисляват по метода на средната хронологична величина от наличните КА в началото на годината и в края на всеки месец от същата година.

4. прираст на обема на приходите от продажби за сметка на ускоряване на обращаемостта на оборотните средства. Той се определя по формулата:  Е = П2 х (ДО2 – ДО1) / Дпр    , където:

Е – сумата на освободения или допълнително ангажиран оборотен капитал.

П2 – обемът на продажбите (по себестойност) през периода.

ДО2  – продължителност на 1 оборот в дни през анализирания период.

ДО1 – продължителност на 1 оборот в дни през предходния период.

Дпр- продължителността на периода (на анализа) в дни.

коефициент на обращаемост на материалните запаси.

Определя се като отношение на нетния размер на продажбите (П) към средната наличност на материалните запаси – за съответния период. Комз = нетни продажби (П) / МЗ (материални запаси)  .

Този показател характеризира броя на оборотите на КА под формата на материални запаси.

Броя на оборотите (n) по отделните елементи на МЗ е:

n = годишен (тримесечен) разход на материали / средногодишна (тримесечна) средна наличност на материали.

Оборот на вземанията и среден срок на вземанията.

Определянето на обращаемостта и средния срок на вземанията позволява да се оцени колко време се чака, за да могат вземанията по продажби и други вземания, да се превърнат в реални пари за фирмата. За да се определи скоростта на обръщението на вземанията най-напред се определя средния размер на вземанията като средноаритметична величина на вземанията в началото и в края на отчетния период. На тази основа могат да се изчислят 2 показателя:

оборот на вземанията = нетен размер на продажбите / среден размер на вземанията  .

среден срок на вземанията = броя на дните на годината (360) / броя на кръгооборотите на вземанията   .

друг основен проблем, свързан с ефективното използване на КА е този свързан с оцеляването им. Този въпрос има 2 страни:

а) оценяване на доставените, придобиваните, притежаваните, създаваните и продаваните активи.

За тази цел се използва три вида стойностни оценки:

цена на придобиване (за доставяните от вън материали. Тя се формира от покупната цена + всички разходи, свързани с привеждането на актива в подходящ вид, с транспортирането и съхраняването му.

По себестойност – служи за оценяване на продукцията. Формира се от всички производствени разходи, но без финансовите, извънредните и разходите свързани с организацията и управлението на предприятието.

Продажна цена – това е предполагаемата цена на продажбата, т.е. цена, която се формира от пазара и следователно изразява съотношението между D и S и уравновесява интересите на контрагентите.

Незавършеното производство се оценява на базата на фактическите извършени разходи, свързани с незавършеното производство .

Материалните запаси се оценяват по един от следните методи:

а) първа входяща – първа изходяща цена (FIFO)

същността му се свежда до реда на изписването на материалите от склада, като се има предвид реда на поставянето им, т.е. първи постъпили в склада и първи излизат оттам.

б) последна входяща – първа изходяща цена (себестойност) (LIFO)  – той е противоположен на предходния метод. При него материалите се изписват по ред, обратен на постъпването им в склада, т.е. първо се изписват последните партиди и постепенно се върви към предходните такива, респективно техните цени.

в) метод на средна претеглена цена за отчетния период – материалите се оценяват по претеглена осреднена стойност на наличностите от тях към датата на изписването или потребяването им.           Qi – кол-во от i-тата

n                                доставка на МЗ

Цср =    ( Qi x Pi )    Pi -един. ц. на i-тата          i=1                      доставка на дадения

материал

в) метода на конкретната цена по доставени партиди.

Този метод се прилага, ако предприятието има възможност да установи конкретната цена (себестойност) на партидите, доставени и потребени материали и има интерес да го прилага.

Избора на конкретния метод за оценка на стоковите запаси през даден отчетен период се осъществява от самото предприятие в зависимост от текущите цели на неговата стопанска дейност.

Управление на оборотния капитал. Управление на запасите, управление на вземанията, управление на наличните пари.

Двуединната цел на ефективното управление на оборотния капитал се свежда до:

минимизиране на величината му

ускоряване на неговата обращаемост

Тази двуединна цел важи и за отделните му съставни части (запасите, вземанията, паричните средства).

В своето непрекъснато движение всеки кръгооборот на КА при наднулева норма на рентабилност осигурява на техния собственик определена печалба, поради което той е заинтересован да ускорява тяхната обращаемост, с което се увеличава и масата на печалбата. Колкото по-висока е скоростта на оборота (повече кръгообороти) на тези активи, токова по-висока е платежоспособността на фирмата, нейната гъвкавост в конкурентната борба.

Скоростта на оборота на оборотните средства зависи от величината на отделните им елементи и времето през което тя се задържа във всяка фаза на възпроизводствения цикъл. Времетраенето на престоя във всяка фаза зависи от специфичните условия на производството (ниво на техниката, технологичните процеси) и условията на пазара (видът на пазара, силата на конкуренцията и др.). В зависимост от спецификата на тези условия се използват и различни начини за ускоряване обращаемостта на КА  в отделните фази. Колкото по-малка част от текущите средства се задържат в МЗ, незавършено производство, готова продукция на склад и повече в пари, толкова по-малка ще бъде потребността на предприятието от заемни средства, по-малък ще бъде размера на платената лихва за текущи заеми, т.е. при равни други условия ще бъде по-голяма и неговата печалба.

В бизнеса е известно правилото: “Печелившият собственик прави пари от ефективното управление на своето имущество, а не от притежаването му.

Икономическото значение на по-доброто управление на оборотните средства се изразява в това, че предприятието може да произведе и реализира за отчетния период същия обем продукция с по-малък обем оборотни средства или със същия обем оборотни средства да произведе допълнително количество продукция.

Най-съществен елемент или форма на оборотния капитал обикновено са суровините, материалите и други предмети на труда. Те по принцип се съхраняват в складове, поради което носят наименованието складови запаси. Във връзка с това възникват 2 основни въпроса: какво и колко да бъдат складовите запаси?. Отговорът на първия въпрос зависи от вида, характера и технологията на стопанския процес, за който са предназначени материалните запаси.

Отговорът на втория въпрос има предимно икономическо съдържание и може да се каже така: оптимално, дори минимално възможното, без разбира се това да се отразява неблагоприятно върху мащабите и нормалния ритъм на дейността на фирмата.

Ако нивото им е твърде високо, това ще означава, че замразяваме излишен капитал непродуктивно, че правим излишни складови разходи, че съществува риск от разваляне на стоките, както и риск, че една промяна в технологиите или в търсенето на пазара може да доведе до липса на реализация на непродадените стоки. Ако нивото е твърде ниско, съществува риск от спиране на производството. Целта е тяхното количество да бъде нито прекомерно голямо или много малко, важното е в складовете винаги да са налице необходимите видове и количества материални запаси.

Материалните запаси се набавят обикновено чрез закупуването и доставянето от други субекти, и тяхното количество на склад ще зависи главно от големината на доставките и интервала между тях. Колкото интервалите между доставките на материали са по-кратки и доставяните количества са по-малки, толкова по-малко материали ще остават на склад, толкова по-малко оборотен капитал ще бъде ангажиран в материални запаси и по-бързо ще се осъществява кръгооборотът и оборотът на оборотния капитал, т.е. по ефективно ще се използва. Идеалният случай е, когато доставките се правят ежедневно или в количества и асортимент, които задоволяват ежедневните нужди от материали. В подобни случаи не е необходимо да се поддържат складове и да се правят разходи в тази връзка.

Препоръката е складовите запаси да бъдат оптимални, това се постига чрез оптимизиране на количеството на отделните доставки и размерите на отделните материални запаси. За тази цел американския професор Форън предлага един сравнително достъпен апарат със следните параметри:

Q – максимално ниво на суровинно-материални запаси.

C – максимално равнище на запасите.

Q/2 – средно ниво на запасите.

С х Q / 2 – годишни разходи по съхраняване на запасите.

N -  количество МЗ, употребявани през годината.

B – разходи за 1 доставка.

N/Q  – брой на доставките

В х N / Q  – общи годишни разходи за извършените доставки

Корен втори от: 2 х В х N / С      -    оптималния размер на доставката в натурални единици. Каква ще бъде величината на вземанията и паричните средства (по-малка или по-голяма) зависи преди всичко от мащаба на производството, обема и начините на продажба, движението на стоково-материалните запаси, състоянието и организацията на финансовата дейност на фирмата. Затова тези КА имат конкретни стойности за всеки изследван период.

За управлението на оборотните средства, които обслужват сферата на обръщението (покупко-продажбите) важно значение има организацията на финансовата дейност. Необходимо е планиране, отчетност и контрол на движението на паричните потоци като средство за ускоряване на оборота на капитала. Планът за движението на паричните средства се основава на изготвяне на едногодишен бюджет за приходите и разходите. Бюджетът отчита постъпленията веднага след доставянето на стоката или извършване на услугите, а разходите – веднага след тяхното извършване, но не отразява кога действително се получават парите. Затова само планът за движението на паричните средства позволява да се види разликата във времето между действителните постъпления и разходи.

Първата стъпка е да се вземе отчета за приходите и разходите и да се пресметнат предвидените продажби в парични постъпления за всеки месец. След това може да се изготви списък на минималните вземания на предприятието, който показва действителните срокове на получаване. Продажбите през даден месец не винаги означават получаване на всичките пари през същия месец. Вземанията би било те да бъдат разделени по срокове: до 30 дни (30, 60, 90 и над 90 дни). Особено внимание следва да се обръща на “старите” вземания и на тези, които са просрочени и има вероятност да се превърнат в несъбираеми дългове. “Старостта” на вземанията се определя от отношението между вземанията по сметки и паричните приходи от реализацията. За да се ускори вземането по сметки от дебиторите е необходимо фактурирането да става веднага след доставката, да се съблюдават определените срокове, да се създават стимули за редовните и точните доставчици, следене на плащанията с настъпил падеж и т.н.

Интересите на фирмите диктуват: ангажиране в оборотен капитал колкото може по-малко финансови средства и най-ефективното им използване.

Краткосрочно финансиране на предприятието.

Обикновено дългосрочните източници на финансиране са по-скъпи от краткосрочните. Дългосрочните кредити са много по-рискови от краткосрочните. Краткосрочните заеми са свързани с риска, че след изтичането им може да не бъдат подновени и фирмата да изпадне в неплатежоспособност. Освен краткосрочни банкови заеми за финансиране на краткотрайните активи се използват и други краткосрочни задължения като: задължения по начислени, но невнесени данъци, задължения към персонала по начислени, но неизплатени работни заплати и др. Това са т.нар. устойчиви пасиви. Наименованието им се дължи на относително постоянния им размер, който улеснява финансовите мениджъри при тяхното предвиждане като източник на финансиране.

http://zazz.info/images/gallery/2012_5/507_attach_3950_normal.jpg

Източник: Свят